5 нестандартни тенденции при живите плетове

Живите плетове са един от мултифункционалните елементи в градината и винаги са на мода. Един добре поддържан, гъст и спретнат жив плет би бил гордост за всеки градинар. Класиката си е класика - никога не можем да сбъркаме с тях. Една от причините за това е, че живите плетове имат изключително много приложения и съответно са намерили своето място в различни стилове и епохи. Те могат да служат:

• Като визуална преграда между отделните пространства. Ако имате малко по-голяма градина и предвиждате да отглеждате зеленчуци, вероятно искате тази част от градината да е отделена по някакъв начин от къта, където ще посрещате гости.
• За визуално отделяне от улицата и съседните имоти. Ако имате ниска или прозрачна ограда, най-предпочитания начин за постигане на уединение в градината е чрез създаването на живи плетове и зелени стени. За целта се използват по-високи широколистни храсти, изглолистни и широколистни дървета и техни декоративни форми.
• За скриване на грозни или скучни и монотонни стени, огради и калкани.
• Като фон на красиви композиции от едно- или многогодишни цветя.
• За фон на скулптури.
• Като елементи на дизайна – за подчертаване на оси и геометрични форми в градината.

Класиката обаче понякога трябва да бъде разнообразявана. Що се отнася до градината въображението може да ни отведе много далече, затова едно от най-приятните за мен неща е да експериментирам с нестандартни идеи. В тази статия искам да ви представя няколко по-различни подхода при създаването на живи плетове, който могат да допринесат много за обогатяването на вашата градина.

Ето няколко интересни алтернативи:

1. Цъфтящ жив плет

Свикнали сме да възприемаме живия плет като монотонна геометрична зелена маса – е, в този случай запазваме геометричната форма, само че добавяме и цвят. Двата вида, които най-сполучливо въплъщават тази идея са хибридната форзицията (Forsythia x intermedia) и японската дюля (Chaenomeles japonica).

 

И при двата вида цветовете се появяват преди разлистването, а цъфтежът е доста обилен и продължителен. Той може да се приеме като много красив и приятен бонус през пролетта, като след прецъфтяване през останалата част от сезона живият плет ще изглежда стандартно.  

Хибридната форзиция е един от храстите, които първи разцъфтяват през пролетта с цветчета в красиво наситено жълто. Едва ли има човек, който да не е виждал форзицията – в най-сивата част на зимата на границата с пролетта, след като снегът се разтопил, а всички растения още спят, тя просто без всякакви усилия приковава погледа. Малко са растенията, които ни радват с цветове през тази част на годината (не може да не спомена и магнолията), затова можете без всякакви угризения да я включите в селекцията от растения във вашата градина.

Живия плет от форзиция може да се поддържа на различна височина в диапазона 1 до 3 м и със сигурност не пречи, че цъфтежът е много продължителен - през март-април в продължение на 3-4 седмици.

Японската дюля е подходяща за по-ниски живи плетове, защото достига до 1 м височина. В учебниците описват цветовете като керемиденочервени, но аз бих нарекла цвета наситено коралово  и той е наистина достоен за възхищение. Като дете си мислех, че този храст трябва да е много рядък, щом е толкова красив. Сега, когато вече знам, че не е нужно да сте част от някаква привилегирована група хора, за да имате нещо толкова специално в градината си, го препоръчвам с две ръце за нисък жив плет, който през април-май ще се превърне в достоен акцент в градината ви.

 

2. Жив плет от пъстролистна или червенолистна форма

Пъстролистните форми за много интересни, предпочитани и модерни. Един от най-често срещаните варианти е жив плет от Ligustrum ovalifolium ‘Aureomarginatum’. Това е декоративна форма на овалнолистното птиче грозде, при която листата имат широка златистожълта периферия. При подрязването в правилна форма се получава наистина интересен декоративен ефект.

 

Друг вариант е да се използва декоративна форма, която целогодишно има пурпурно обагряне на листата и младите клонки. Един от най-подходящите видове за това е тунберговия кисел трън (Berberis thunbergii) – и по-точно неговата форма Atropurpurea. Добре е да се има предвид изискването на декоративните форми за пълно слънчево ограяване, иначе могат да загубят характерното си обагряне, заради, който сме ги избрали.

Въпреки че ги харесвам и смятам, че пъстролистните и червенолистните форми обогатяват колорита на всяка градина, аз препоръчвам да се не се прекалява с тях. 

3. Жива стена

Тук идеята е да се изберат видове, които са достатъчно високи (над 2 м), за да постигнат ефекта на пълно визуално отделяне на пространствата. Иначе казано, ако не искате да виждате улицата или съседа, и също не искате той да ви вижда – това е чудесен вариант. Много е подходящо и за кафенета или ресторанти, разположени на оживено място, които искат да осигурят спокойствие и уединение на клиентите си. В последно време много предпочитан вид за направата на живи стени е колоновината форма на западната туя – тя е висока, компактна и ако се засадят на гъсто (2 бр. За метър) след време се получава плътна преграда или зелена стена. Тя може да се подрязва и да се поддържа на определена височина. Разбира се, туята не е единственият вариант за жива стена. Много подходящ за тази цел е габърът, но понеже е по-труден да се намери в разсадниците и освен това не е вечнозелен, като цяло е по-непопулярен.

4. Живи плетове на няколко нива

Интересно решение е да направите вечнозелена жива стена около градината, която да я отделя от околния свят, а след това да направите по-нисък жив плет във вътрешната част. 

 

5. Прекъснат жив плет

За офиси и по-формални пространства е подходящо да създадем някаква композиция с динамика – подрязани форми в различни цветове и различна височина, а защо не и с разстояния между тях, през които можем да надникнем към останалата част от градината. Добър пример за това можете да видите на снимката.

 

Което и от тези решения да изберете, със сигурност ще се чувствате удовлетворени от резултата и една идея по-уверени в градинарските си умения.